На 18 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, на Кирил Александрийски и на свети Йоаким, Търновски патриарх.
Днешният ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов - свети Кирил.
Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си, и с умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.
Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател е на Свещеното Писание. Защитавал е православната вяра от ересите през V век. Упокоил се е в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.
Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанасий означава „безсмъртен“.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против като курбан за здраве. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
Според народните вярвания, на Атанасовден зимата започва да се оттегля, а ветровете се „прибират“, за да дадат път на пролетта. Нашите предци са вярвали, че ако духа силен вятър на Атанасовден ще има влажна и студена пролет (или по-дълга зима), а ако е тихо, зимата бързо ще си отиде.
Денят се свързва и със здраве и сила, тъй като Св. Атанасий е считан за „мъжкар“ и защитник срещу болести, особено срещу „мъжки“ болести.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев, Bg-patriarshia.bg
