„Еврото в българския език“ бе темата на урок в 6 А клас в Спортното училище, дискутирана в часа по български език с преподавател Нели Димитрова. След кратка презентация и учебно видео по темата, учениците с любопитство и интерес участваха в дискусия как е правилно да пишем и да произнасяме новата валута.
По своя инициати
ва няколко ученици подготвиха много любопитни презентации - кратка история на еврото – кога и защо е създадено, как се е развило с течение на времето, кой управлява еврото, как еврото - втората най-важна валута в света - се използва в и извън еврозоната, кои държави от ЕС използват еврото, кога България въведе валутата. Шестокласниците заедно търсиха и намериха отговорите на тези и други въпроси, свързани с употребата не еврото като основно платежно средство, но най вече за правилната употреба на самите думи „евро“, „цент“ и „евроцент“ и съответните съкращения при писане.

С презентациите ще бъде подготвено училищно табло.
Учениците разиграха и практически ситуации – в книжарница, в магазин и в ресторант, като бяха подготвили "ценоразписи" на основни стоки и храни – в съответните обекти, съобразени с възрастта им. Така упражниха правилния изговор на думите.
След това учениците изпълниха поставена писмена задача за правилна употреба на думите „евро“, „цент“ и „евроцент“, като съставиха кратки авторски текстове с тях.
Гост на часа по български език бе г-жа Лидия Петрова, зам.-директор на Спортното училище в Сливен, която даде висока оценка за подготовката и работата на учениците от 6 А клас.


• Мнозинството от европейските граждани са загрижени за сигурността и безопасността във връзка с активни конфликти (72%), тероризъм (67%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%), кибератаки (66%) и неконтролирана миграция (65%)
• 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-единни, за да се справят с тези глобални заплахи
• 86% от европейските граждани желаят ЕС да има по-силен глас, а 73% искат повече европейски средства за справяне със заплахите на международно равнище
Във времена на засилено геополитическо напрежение гражданите са все по-обезпокоени за бъдещето си и искат ЕС да действа единно и решително.
Резултатите от последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент, публикувано в сряда, показват, че глобалните събития пораждат чувство на безпокойство у гражданите на ЕС. Настоящата сложна геополитическа обстановка оказва голямо влияние върху възприятията на европейците, като мнозинството (52%) заявяват, че са песимисти за бъдещето на света, 39% – че са песимисти за бъдещето на ЕС, а 41% – че са песимисти за бъдещето на своята държава. Перспективите са по-положителни на индивидуално равнище, като над три четвърти от европейците (76%) са оптимисти за собственото си бъдеще и това на семейството си.
Предизвикателствата наистина са много – това потвърждават и изводите от проучването. Притесненията, свързани със сигурността и безопасността, са големи във всички проучвани теми, като челно място в списъка заемат: конфликти в близост до ЕС (72%), тероризъм (67%), кибератаки от държави извън ЕС (66%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%) и неконтролирани миграционни потоци (65%). Успоредно с това рисковете, свързани с комуникациите, като дезинформацията (69%), речта на омразата онлайн и офлайн (68%), фалшивото съдържание, генерирано от изкуствения интелект (68%), недостатъчната защита на данните (68%) и заплахите за свободата на изразяване (67%), също са широко разпространени причини за безпокойство.
Призив за обединена Европа
На фона на многобройните предизвикателства гражданите изразяват желание Европейският съюз да бъде укрепен. Шестдесет и шест процента от гражданите искат ЕС да участва в осигуряването на тяхната безопасност, което подчертава защитната роля на ЕС в настоящия политически контекст. Гражданите също така смятат, че единството е от решаващо значение: 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС следва да бъдат по-единни, а 73% са съгласни, че Европейският съюз се нуждае от повече средства, за да се справи с актуалните глобални предизвикателства. Според гражданите ЕС трябва да укрепи позициите си в света, като следва да се съсредоточи предимно върху отбраната и сигурността (40%), конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) и енергийната независимост (29%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: „Геополитическите напрежения оформят ежедневното чувство за сигурност на европейците. Гражданите очакват Европейският съюз да защитава, да бъде подготвен и да действа единно. Точно това трябва да осигури една по-силна и по-самоутвърдена Европа. Европа е нашият най-мощен щит."
Разходите за живот са приоритет
Високите цени продължават да оказват влияние върху стандарта на живот на гражданите. На национално ниво инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот (41%) отново са основните теми, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Непосредствено след тях се нареждат икономиката и създаването на работни места (35%) – увеличение с пет процентни пункта от май 2025 г. насам. Въпреки че повечето респонденти очакват стандартът им на живот да остане стабилен през следващите пет години, значителен дял (28%) очакват спад, особено в държави, в които икономическата несигурност се усеща по-силно. Очакванията, че стандартът им на живот ще спадне, са най-силни сред анкетираните във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%). На европейско ниво гражданите очакват ЕС да се съсредоточи върху укрепването на позицията си в света, по-специално чрез акцент върху отбраната и сигурността (40%, което е с три процентни пункта повече в сравнение с предишното проучване).
Междувременно гражданите потвърждават отново значението на фундаменталните и основополагащи ценности. Мирът е ценността, която Европейският парламент трябва да защитава в най-голяма степен (52%) – резултат, който отразява настоящата геополитическа обстановка. Демокрацията (35%), свободата на словото (23%), правата на човека (22%) и върховенството на закона (21%) също са области, за които гражданите имат очаквания.
Нарастваща подкрепа за членството в ЕС
Отношението към ЕС и неговите институции остава положително въпреки лекия спад от май 2025 г. насам. Сравнително голям е делът на хората, които възприемат образа на ЕС като положителен (49%, спад с 3 процентни пункта), със само 17% отрицателно мнение. За Европейския парламент този дял е 38% (спад с 3 процентни пункта), срещу 20% отрицателно мнение. Силно и нарастващо мнозинство от гражданите смятат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро (62%), което представлява увеличение с два процентни пункта от последния път, когато въпросът е бил зададен през февруари/март 2024 г.
От социално-демографска гледна точка младите хора продължават да бъдат сред най-ревностните поддръжници на ЕС и имат големи очаквания към неговата роля. Младите европейци на възраст между 15 и 30 години са по-склонни от по-възрастните граждани да видят ЕС и Европейския парламент в положителна светлина: 58% имат положителна представа за ЕС (в сравнение с 49%—43% за следващите възрастови групи), а 68% искат по-силна роля за Европейския парламент (при следващите възрастови групи дяловете са 58%—54%). По-младите европейци изразяват също така много силна подкрепа за по-голямо единство между държавите членки в настоящата обстановка (90%), повече средства за Европейския съюз (78%) и по-силен глас на ЕС на международно равнище (87%).
Пълните резултати от проучването са на разположение на уебсайта на Евробарометър.
Контекст
Проучването на Евробарометър от есента на 2025 г. по поръчка на Европейския парламент беше проведено от агенцията за проучвания Verian в периода между 6 и 30 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. То е направено чрез анкети „лице в лице", като в няколко държави (Кипър, Дания, Финландия, Малта, Нидерландия и Швеция) са използвани и видео интервюта (CAVI). Проведени са общо 26 453 интервюта. Резултатите за ЕС са статистически претеглени в зависимост от населението на всяка държава.
В гласуване днес евродепутатите отхвърлиха предложението за вот на недоверие срещу Европейската комисия.
Предложението, внесено от групата „Патриоти за Европа“, беше отхвърлено с 165 гласа „за“, 390 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.
Гласуването беше предшествано от пленарно разискване с комисаря Марош Шефчович в понеделник, 19 януари.
Контекст
Политическата група „Патриоти за Европа“ внесе предложението за вот на недоверие срещу Комисията, оспорвайки търговското споразумение между ЕС и Меркосур, което беше одобрено от държавите членки на 9 януари и подписано на 17 януари в Парагвай.
Съгласно Правилника за дейността на Парламента, предложение за вот на недоверие на Комисията може да бъде внесено пред председателя от една десета от членовете на Парламента, т.е. понастоящем 72 членове на ЕП. Гласуването трябва да се проведе чрез поименно гласуване и за да бъде прието, е необходимо мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващо мнозинство от членовете на Парламента.
Сн. Радио Сливен Нет
• Запазване на тричасовия праг на закъснение на полета и обезщетението на съществуващото му равнище
• Предварително попълнени формуляри от авиокомпаниите за компенсация и възстановяване на разходи
• Пътниците следва да имат право на една лична вещ плюс един малък ръчен багаж безплатно
• Възрастни, придружаващи деца под 14 години, и пътници, придружаващи лица с намалена подвижност, следва да имат право да седят заедно с тях без допълнителни разходи
Евродепутатите искат да запазят правото на обезщетение за закъснение от три часа, като същевременно настояват за по-прости процедури за възстановяване на разходите и безплатен ръчен багаж.
В сряда Европейският парламент прие позицията си (632 гласа „за", 15 гласа „против" и 9 гласа „въздържал се") относно преразглеждането на промените в правилата на ЕС за правата на пътниците във въздушния транспорт, предложени от държавите членки на ЕС през юни 2025 г. Евродепутатите гласуваха против натиска от страна на министрите на ЕС за отслабване на правилата за правата на пътниците във въздушния транспорт. Тези правила, в сила от 2004 г., имат за цел да гарантират, че пътниците са достатъчно защитени срещу проблеми по време на пътуване.
Гарантиране на съществуващите права
Евродепутатите искат да запазят правото на въздушните да бъдат възстановени или пренасочени и да получат компенсация, ако полетът е закъснял с повече от три часа, ако бъде отменен или ако им бъде отказан достъп на борда. Съветът на ЕС настоява обезщетението да се прилага само след закъснение от четири до шест часа в зависимост от разстоянието на полета.
Европейският парламент е против намаляването на настоящите размери на обезщетенията за нарушения на полетите и предлага да те бъдат определени между 300 и 600 евро в зависимост от разстоянието на полета. Правителствата на държавите членки искат обезщетението да бъде между 300 и 500 евро.
Европейският парламент настоява да бъде обновен списъкът на извънредните обстоятелства, които позволява на авиокомпаниите да се освободят от задължението за изплащане на обезщетения, тъй като отговорността им е ограничена само до ситуации, върху които имат контрол. Понастоящем списъкът включва природни бедствия, война, метеорологични условия или непредвидени трудови спорове, засягащи въздушния оператор, летището или доставчика на аеронавигационно обслужване. Евродепутатите искат този списък да бъде изчерпателен и Комисията да го актуализира редовно.
Задължението за предоставяне на напитки на блокираните пътници на всеки два часа след първоначалния час на заминаване, на храна след три часа и настаняване за максимум три нощувки при дълги закъснения, следва да се запази при всички обстоятелства, потвърждават членовете на ЕП в съответствие с предложението на Съвета на ЕС. Според тях ограничението от три нощувки би осигурило на авиокомпаниите по-голяма предвидимост и би ги предпазило от неоправдани финансови разходи.
По-бързо и улеснено възстановяване на разходите
Евродепутатите искат въвеждането на предварително попълнени формуляри за искове за обезщетение и възстановяване на разходи, за да се опрости обработката на жалбите и да се помогне на пътниците и авиокомпаниите да избегнат използването на агенции-посредници. Според проектоправилата въздушните превозвачи ще трябва да изпращат на пътниците, засегнати от проблеми при пътуването (анулиране или закъснения), предварително попълнен формуляр в рамките на 48 часа след инцидента (позицията Съвета на ЕС изисква предварително попълнен формуляр само след анулиран полет, а не след дълги закъснения). Пътниците след това биха имали една година за подаване на иск.
Укрепване на защитата на пътуващите
Европейският парламент иска пътниците да имат право да носят със себе си в самолета, без допълнителна такса, един личен предмет (например чанта, раница или лаптоп) и един малък ръчен багаж с максимални размери 100 cm (комбинирана дължина, ширина и височина) на тегло до седем килограма.
Евродепутатите също така искат да премахнат допълнителните такси, които пътниците понякога са принудени да плащат за коригиране на грешки в името или при регистрация за техния полет. Пътниците следва да запазят правото си на избор между цифрови и хартиени бордни карти, добавят те.
Уязвими пътници
Членовете на ЕП обръщат специално внимание и на пътниците с увреждания или с намалена подвижност. Тези пътници трябва да имат право на обезщетение, пренасочване и помощ от авиокомпаниите, ако изпуснат полет поради неспособността на летището да им помогне да стигнат навреме до гейта. Пътниците с намалена подвижност, бременните жени, бебетата и децата в детска количка с придружаващо лице трябва да получават приоритет при качване на борда, докато придружаващите ги лица следва да седят на съседно място, без да заплащат допълнителни такси.
Цитат
Докладчикът Андрей Новаков (ЕНП, БГ) заяви: „Парламентът е готов да продължи борбата за по-ясни и предвидими правила за авиокомпаниите и за по-силен авиационен сектор, но не за сметка на пътниците. Нашата позиция е ясна: решени сме да подобрим, а не да отслабим правата на пътниците във въздушния транспорт. Настояваме, че намаляването на забавянията носи значителни общи ползи за европейската икономика. Поради това тричасовият праг за обезщетение, съществуващите равнища на обезщетение, предварително попълнени формуляри и приложимите гаранции остават нашите „червени линии". Разчитаме на министрите на транспорта от ЕС да преосмислят позицията си, за да можем заедно да намерим взаимно приемливо решение. Гражданите очакват от нас да постигнем резултати."
Следващи стъпки
Съгласно процедурата на второ четене, позицията на Парламента ще бъде изпратена на Съвета. Ако Съветът не приеме всички изменения на Парламента, ще бъде свикан т.нар. „помирителен комитет", за да се постигне споразумение относно окончателната форма на законопроекта.
Контекст
След като Парламентът направи предложения за реформа на правата на пътниците във въздушния транспорт през 2014 г., напредъкът по актуализирането на тези правила е в застой в Съвета в продължение на 11 години. През юни 2025 г. министрите от ЕС постигнаха политическо споразумение, което откри пътя за преговори с Парламента. Междуинституционалните преговори започнаха през октомври 2025 г., но те не доведоха до споразумение, което принуди Парламента да пристъпи към приемането на позицията си на второ четене.
Бернд Ланге, председател на комисията по международна търговия на ЕП и постоянен докладчик за САЩ, направи изявление относно статуса на търговското споразумение между ЕС и САЩ.
След среща с докладчиците в сянка на комисията по международна търговия (т.е. представителите на политическите групи) Бернд Ланге (С&Д, Германия) заяви: „Европейският парламент работи усилено, за да определи позицията си по двете законодателни предложения от „Търнбери", за да може да започне преговори със Съвета и да изпълни ангажиментите на ЕС по споразумението между ЕС и САЩ.
Споразумението от Търнбери щеше да суспендира митата върху всички промишлени стоки от САЩ и да създаде система от митнически тарифни квоти за голям брой селскостопански хранителни продукти от САЩ, влизащи в ЕС. Въпреки това, като застрашават териториалната цялост и суверенитета на държава членка на ЕС, и като използват митата като инструмент за принуда, САЩ подкопават стабилността и предвидимостта на търговските отношения между ЕС и САЩ.
Докладчиците в сянка от комисията по международна търговия потвърдиха непоколебимия ангажимент на Европейския парламент към суверенитета и териториалната цялост на Дания и Гренландия. Предвид продължаващите и ескалиращи заплахи, включително заплахи за въвеждане на нови мита, срещу Гренландия и Дания и техните европейски съюзници, нямаме друга алтернатива, освен да преустановим работата по двете законодателни предложения от „Търнбери", докато САЩ не решат да се ангажират отново по пътя на сътрудничеството, а не на конфронтацията, и преди да бъдат предприети по-нататъшни стъпки."
Контекст
През юли 2025 г. ЕС и САЩ постигнаха политическо споразумение по митнически и търговски въпроси (Споразумението от Търнбери), подробно очертано в съвместно изявление от август 2025 г., с което се обявява рамково споразумение между ЕС и САЩ. След това Европейската комисия публикува две законодателни предложения, насочени към прилагането на някои митнически аспекти на Рамковото споразумение между ЕС и САЩ.
Комисията на ЕП по международна търговия отговаря за законодателния процес в Парламента и за воденето на преговори с правителствата на държавите от ЕС относно окончателната форма на митата върху вноса на стоки от САЩ.
Още статии ...
- Критично важни лекарства: мерки на ЕС за повишаване на конкурентоспособността и справяне с недостига
- Над 10 000 фермери от цяла Европа протестират в Брюксел
- Парламентът подкрепя мерки за увеличаване на подкрепата на ЕС за инвестиции в отбраната
- Парламентът одобрява опростени правила и повече подкрепа за земеделските стопани

